Автопоеза (Autopoiesis): Разлика между версии

От РЕЧНИК – ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Направо към навигацията Направо към търсенето
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 17 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:


Терминът автопоеза (от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“) се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава свои собствени части, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. ''„Автопоеза и познание: Реализацията на живите“'' от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, за да се определи самоподдържащата се химия на живите клетки. Оттогава концепцията се прилага и в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и  социологията.
[[Файл:Autopoesis.jpg|600px|thumb|right|'''''Примери за автопоетични системи:''' Уроборосът, един от най-древните символи на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите до биологичната самоподдържаща се система на клетката'']]


  == Препратки  ==
Терминът автопоеза (''от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“'') се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава своите собствени съставни компоненти, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. ''„Автопоеза и познание: Реализацията на живите“'' от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, в която се дискутира химическия механизъм на самоподдържка в живите клетки. Оттогава концепцията се прилага в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и социологията.
 
Автопоезата първоначално е представена като описание на системата, за която се казва, че определя и обяснява естеството на органичните системи. В биологичните системи може да се разглежда като мрежа от ограничения, които работят, за да се поддържат. Тази концепция се нарича организационно затваряне или затваряне на ограничения и е тясно свързана с изучаването на автокаталитични химически мрежи, където ограниченията са реакции, необходими за поддържане на живота.
 
Приложение на концепцията за автопоеза към социологията може да се намери в теорията на системите на Никлас Луман, която впоследствие е адаптирана от Боб Джесоп в изследванията му за капиталистическата държавна система. В контекста на Текстологията, Джером Макган твърди, че текстовете са ''„автопоетични механизми, работещи като самостоятелно генериращи системи за обратна връзка, които не могат да бъдат отделени от тези, които ги манипулират и използват“''. Цитирайки Матурана и Варела, той определя автопоетичната система като ''„затворено топологично пространство'', което ''„непрекъснато генерира и уточнява собствената си организация чрез функционирането си като система за производство на свои собствени компоненти и прави това в безкраен цикъл на повторение.“''. 
 
Следвайки този логически дискурс, неслучайно, тук възниква следният въпрос: Ако познанието възниква, в следствие на процеса по поддържането на една система, чрез обратната връзка на средата – една циклична интерактивност, то тогава какво е съзнанието? Разделянето на познанието и съзнанието показва, че за организмът не е задължително да осъзнава субстрата, чрез който се вземат решения. Каква е връзката между тези две сфери? Еван Томпсън нарича този въпрос ''„обяснителната пропаст“'', а един от аспектите му е трудният проблем за същността на съзнанието, как и защо възниква субективността.
 
 
 
== Препратки  ==
[https://bg.thpanorama.com/articles/biologa/autopoiesis-caractersticas-y-ejemplos.html]
[https://bg.thpanorama.com/articles/biologa/autopoiesis-caractersticas-y-ejemplos.html]
[http://paolobottarelli.com/index.php/works/02015-the-entomological-glance/]

Текуща версия към 01:34, 19 септември 2021

Примери за автопоетични системи: Уроборосът, един от най-древните символи на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите до биологичната самоподдържаща се система на клетката

Терминът автопоеза (от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“) се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава своите собствени съставни компоненти, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. „Автопоеза и познание: Реализацията на живите“ от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, в която се дискутира химическия механизъм на самоподдържка в живите клетки. Оттогава концепцията се прилага в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и социологията.

Автопоезата първоначално е представена като описание на системата, за която се казва, че определя и обяснява естеството на органичните системи. В биологичните системи може да се разглежда като мрежа от ограничения, които работят, за да се поддържат. Тази концепция се нарича организационно затваряне или затваряне на ограничения и е тясно свързана с изучаването на автокаталитични химически мрежи, където ограниченията са реакции, необходими за поддържане на живота.

Приложение на концепцията за автопоеза към социологията може да се намери в теорията на системите на Никлас Луман, която впоследствие е адаптирана от Боб Джесоп в изследванията му за капиталистическата държавна система. В контекста на Текстологията, Джером Макган твърди, че текстовете са „автопоетични механизми, работещи като самостоятелно генериращи системи за обратна връзка, които не могат да бъдат отделени от тези, които ги манипулират и използват“. Цитирайки Матурана и Варела, той определя автопоетичната система като „затворено топологично пространство, което „непрекъснато генерира и уточнява собствената си организация чрез функционирането си като система за производство на свои собствени компоненти и прави това в безкраен цикъл на повторение.“.

Следвайки този логически дискурс, неслучайно, тук възниква следният въпрос: Ако познанието възниква, в следствие на процеса по поддържането на една система, чрез обратната връзка на средата – една циклична интерактивност, то тогава какво е съзнанието? Разделянето на познанието и съзнанието показва, че за организмът не е задължително да осъзнава субстрата, чрез който се вземат решения. Каква е връзката между тези две сфери? Еван Томпсън нарича този въпрос „обяснителната пропаст“, а един от аспектите му е трудният проблем за същността на съзнанието, как и защо възниква субективността.


Препратки

[1] [2]