Преглед на кода на АТАНАСОВ, Джон (ATANASOFF, John)

<p style="line-height: 110%"><span style="white-space: nowrap;">
[[ИНДЕКС/а|А]] [[ИНДЕКС/б|Б]] [[ИНДЕКС/в|В]] [[ИНДЕКС/г|Г]] [[ИНДЕКС/д|Д]] [[ИНДЕКС/е|Е]] [[ИНДЕКС/ж|Ж]] [[ИНДЕКС/з|З]] [[ИНДЕКС/и|И]] [[ИНДЕКС/й|Й]] [[ИНДЕКС/к|К]] [[ИНДЕКС/л|Л]] [[ИНДЕКС/м|М]] [[ИНДЕКС/н|Н]] [[ИНДЕКС/о|О]] [[ИНДЕКС/п|П]] 
[[ИНДЕКС/р|Р]] [[ИНДЕКС/с|С]] [[ИНДЕКС/т|Т]] [[ИНДЕКС/у|У]] [[ИНДЕКС/ф|Ф]] [[ИНДЕКС/х|Х]] [[ИНДЕКС/ц|Ц]] [[ИНДЕКС/ч|Ч]] [[ИНДЕКС/ш|Ш]] [[ИНДЕКС/щ|Щ]] [[ИНДЕКС/ъ|Ъ]] [[ИНДЕКС/ь|Ь]] [[ИНДЕКС/ю|Ю]] [[ИНДЕКС/я|Я]] [[0-9]]</span></p>
----
[[Файл:John Atanasof.jpg|мини]]

Роден е на 4 октомври 1903г. в град Хамилтън, Ню Йорк, в семействотo на българския имигрант Иван Атанасов, сирак, доведен в Америка от своя вуйчо през 1889г. Дядото на Джон Атанасов става жертва на турските кланета в село Бояджик, Ямболско, през лятото на 1876 г. Подробности за съдбата на семейство Атанасови и за учението и жизнения път на Иван научаваме от записките на майката на Джон Атанасов, Айва Лучейна Парди. Тя е от френско-ирландско потекло, по професия учителка по математика. След раждането на Джон баща му продължава следването си задочно, дипломира се и работи като електроинженер на различни места в района на Хамилтън. През 1912 г. семейството му се премества в град Брустър, щата Флорида. Тук Джон Атанасов завършва основно училище и проявява първите си технически способности в електротехниката. От майка си получава ценни знания в областта на математиката. 
Един ден баща му донася в къщи сметачна линийка, новост сред инженерите по това време. Джон прочита упътването и е възхитен от възможностите й. Скоро той започва да прави сложни изчисления, пресмята логаритми и тригонометрични функции и интересът му към математиката се засилва. С помощта на майка си изучава учебника по алгебра на Тейлър, предназначен за колежите. Това са и неговите първи стъпки в областта на диференциалното смятане. Още на 9 годишна възраст вече владее сложния математически апарат. Занимават го различните числови системи, включително и двоичната , която по - късно ще въведе в своя компютър. 
Когато Джон трябва да започне следването си, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, щат Флорида. За две години завършва Висшето училище Мулбери. През 1921 г. се записва в университета на Флорида в Гейнсвил. В 1925 г . го завършва с бакалавърска степен по електроинженерство и отлични оценки. През лятото на 1925 г. заминава за Щатския колеж в Айова, който предпочита пред другите заради високата му репутация в инженерните и естествени науки. През юни 1926 г . Джон Атанасов получава диплома по математика, а няколко дни по - късно се жени. Започва да преподава математика в колежа. През 1928 г . се премества в Медисън, щат Уискънсин , където Джон започва аспирантура. Неговата докторска работа "Диелектричната константа на хелия" е свързана със сложни изчисления, които извършва с помощта на механични калкулатори. Тези занимания събуждат интерес към по - точна и по - бърза изчислителна машина. През юли 1930 г. Атанасов промовира и се завръща в Еймс като асистент, а по - късно става професор по математика и физика. 
Той се насочва към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ. Заедно с експерта по статистика Брандт през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри като използва табулатори на IBM, работещи с перфокарти. Методът се основава на комбинационния принцип на Риц. При анализа се търсят двойки линии, които имат еднаква разлика в дължините на вълните (вълновичисла), т.е. в енергиите. Посредством филтриране (сортиране) на перфокартите по подходящо избрани критерии се установяват всички еднакв и разлики във вълновите числа и спектралните линии, откъдето произхождат. Аналогични програми, комбиниращи суми и разлики от енергии на гама - кванти , намират широко приложение в съвременн а та ядрена спектроскопия при ан ализ на сложни спектри на съвпадения , получени от многодетекторни спектрометри. По време на тези разработки идеята за нова изчислителна машина неизменно съпътства Атанасов. Той започва работа с аналогови устройства, като пръв въвежда понятието " аналогов компютър ". През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат "Лапласиометър". В периода 1939 - 41 гг . Атанасов, с помощта на своя асистент Клифорд Бери, създава компютъра "АВС". Монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика, на чийто вход днес паметна плоча напомня за епохалното изобретение.