АНС синтезатор (ANS synthesizer): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<div style="background-color: #b5d3d3;padding:3px;"><p style="line-height: 110%"><span style="white-space: nowrap;">[[ИНДЕКС/а|А]] [[ИНДЕКС/б|Б]] [[ИНДЕКС/в|В]] [[ИНДЕКС/г|Г]] [[ИНДЕКС/д|Д]] [[ИНДЕКС/е|Е]] [[ИНДЕКС/ж|Ж]] [[ИНДЕКС/з|З]] [[ИНДЕКС/и|И]] [[ИНДЕКС/й|Й]] [[ИНДЕКС/к|К]] [[ИНДЕКС/л|Л]] [[ИНДЕКС/м|М]] [[ИНДЕКС/н|Н]] [[ИНДЕКС/о|О]] [[ИНДЕКС/п|П]] [[ИНДЕКС/р|Р]] [[ИНДЕКС/с|С]] [[ИНДЕКС/т|Т]] [[ИНДЕКС/у|У]] [[ИНДЕКС/ф|Ф]] [[ИНДЕКС/х|Х]] [[ИНДЕКС/ц|Ц]] [[ИНДЕКС/ч|Ч]] [[ИНДЕКС/ш|Ш]] [[ИНДЕКС/щ|Щ]] [[ИНДЕКС/ъ|Ъ]] [[ИНДЕКС/ь|Ь]] [[ИНДЕКС/ю|Ю]] [[ИНДЕКС/я|Я]] [[0-9]]</span></p></div> | |||
---- | |||
== АНС синтезатор == | == АНС синтезатор == | ||
| Ред 7: | Ред 8: | ||
В този случай синусоидите, генерирани от АНС, се отпечатват върху пет стъклени диска, използвайки процес, който Мурзин (оптичен инженер) е трявало сам да разработи. Всеки диск има 144 отделни песни, отпечатани върху него, за общо 720 микротона (дискретни тонове), обхващащи 10 октави. Това дава резолюция 1/72 октава (16,67 цента). След това модулираната светлина от тези колела се проектира върху гърба на интерфейса на синтезатора. Те са подредени във непрекъснат наклон вертикално, с ниски честоти в долната част и високи честоти в горната част. | В този случай синусоидите, генерирани от АНС, се отпечатват върху пет стъклени диска, използвайки процес, който Мурзин (оптичен инженер) е трявало сам да разработи. Всеки диск има 144 отделни песни, отпечатани върху него, за общо 720 микротона (дискретни тонове), обхващащи 10 октави. Това дава резолюция 1/72 октава (16,67 цента). След това модулираната светлина от тези колела се проектира върху гърба на интерфейса на синтезатора. Те са подредени във непрекъснат наклон вертикално, с ниски честоти в долната част и високи честоти в горната част. | ||
Потребителският интерфейс се състои от стъклена плоча, покрита с несъхнещ непрозрачен черен мастик, който представлява чертожна повърхност, върху която потребителят прави марки, като се надраска през мастика и следователно позволява на светлината да премине през тази точка. Пред стъклената плоча седи вертикална банка от двадесет фотоклетки, които изпращат сигнали до двадесет усилвателя и лентови филтри, всеки със собствено регулиране на усилването. Прилича на десет-октавен еквалайзер с две копчета на октава. АНС е напълно полифоничен и може да генерира всички 720 уреда едновременно, ако е необходимо (вертикална драскотина би постигнала това). | [[Файл:пример.jpg|200px|thumb|left|Пример за бразда върху стъклена плоча]]Потребителският интерфейс се състои от стъклена плоча, покрита с несъхнещ непрозрачен черен мастик, който представлява чертожна повърхност, върху която потребителят прави марки, като се надраска през мастика и следователно позволява на светлината да премине през тази точка. Пред стъклената плоча седи вертикална банка от двадесет фотоклетки, които изпращат сигнали до двадесет усилвателя и лентови филтри, всеки със собствено регулиране на усилването. Прилича на десет-октавен еквалайзер с две копчета на октава. АНС е напълно полифоничен и може да генерира всички 720 уреда едновременно, ако е необходимо (вертикална драскотина би постигнала това). | ||
След това стъклената плоча може да бъде сканирана наляво или надясно пред банката с фотоклетки, за да прехвърли рисунката директно върху смолата. С други думи, рисунката се разчита като звуци ,подобно на това как се чете партитура. Този процес може да бъде подпомогнат с задвижване на мотор-редуктор (подобно на инженерния струг) или да се премества ръчно. Скоростта на сканиране може да се регулира до нула. Скоростта, с която сканира резултата, няма връзка с височината, а служи само като средство за контрол на продължителността. | След това стъклената плоча може да бъде сканирана наляво или надясно пред банката с фотоклетки, за да прехвърли рисунката директно върху смолата. С други думи, рисунката се разчита като звуци ,подобно на това как се чете партитура. Този процес може да бъде подпомогнат с задвижване на мотор-редуктор (подобно на инженерния струг) или да се премества ръчно. Скоростта на сканиране може да се регулира до нула. Скоростта, с която сканира резултата, няма връзка с височината, а служи само като средство за контрол на продължителността. | ||
Мурзин нарече изобретението си в чест на композитора Александър Николаевич Скрябин (АНС): Скрябин (1872–1915) е окултист, теософ и ранен представител на теорията на цветовете в композицията. Синтезаторът е бил настанен в студиото за електронна музика, разположено над музея на Скрябин (в непосредствена близост до Арбат в централна Москва), преди да се премести в мазето на централния университет на ъгъла на Болшая Никитская. Той е бил спасен от скрапа благодарение на Станислав Крейчи, който убеждава университета да се грижи за него. | [[Файл:александъл.jpg|200px|thumb|left| | ||
Александър Николаевич Скрябин]]Мурзин нарече изобретението си в чест на композитора Александър Николаевич Скрябин (АНС): Скрябин (1872–1915) е окултист, теософ и ранен представител на теорията на цветовете в композицията. Синтезаторът е бил настанен в студиото за електронна музика, разположено над музея на Скрябин (в непосредствена близост до Арбат в централна Москва), преди да се премести в мазето на централния университет на ъгъла на Болшая Никитская. Той е бил спасен от скрапа благодарение на Станислав Крейчи, който убеждава университета да се грижи за него. | |||
АНС е използван от Станислав Крайчи, Алфред Шнитке, Едисон Денисов, София Губайдулина и други съветски композитори. Едуард Артемиев написа много от своите партитури от филмите на Андрей Тарковски с помощта на ANS. Особено внимание трябва да отбележи резултатът на Артемиев от „Соларис“ на Тарковски, в който ANS е използван за абстрактно, научнофантастично въздействие, близко до музиката на околната среда. | [[Файл:klav.png|200px|thumb|left| | ||
Клавиатурата на Скрябин]]АНС е използван от Станислав Крайчи, Алфред Шнитке, Едисон Денисов, София Губайдулина и други съветски композитори. Едуард Артемиев написа много от своите партитури от филмите на Андрей Тарковски с помощта на ANS. Особено внимание трябва да отбележи резултатът на Артемиев от „Соларис“ на Тарковски, в който ANS е използван за абстрактно, научнофантастично въздействие, близко до музиката на околната среда. | |||
След няколко години в центъра на Теремин, АНС (има само един - оригиналът е унищожен и това е подобрената версия) сега се намира в Държавния централен музей на музикалната култура на Глинка в Москва. | След няколко години в центъра на Теремин, АНС (има само един - оригиналът е унищожен и това е подобрената версия) сега се намира в Държавния централен музей на музикалната култура на Глинка в Москва. | ||
== Записи == | |||
Албум от творби на споменатите по-горе композитори, наречен „Музикално предлагане“, е издаден на Мелодия (C60 30721 000) през 1990 г., въпреки че записите датират от 60-те и 70-те години. Записите на Станислав Крейчи - "Ansiana" и "Voices and Movement" - както и по-ранни произведения ("Electroshock Presents: Electroacoustic Music"), използващи синтезатора, са достъпни в Electroshock Records. Саундтрак на филма Into Space (1961) в сътрудничество с Едуард Артимиев остава непубликуван. През 2002 г. BBC Radio 4 излъчва програма за ANS от Isobel Clouter като част от нейната поредица Soundhunter. През 2004 г. британската експериментална група Coil пуска CoilANS, бокс с набор от експериментална дронова музика, изпълняван на АНС. Норвежкият художник Цвайц пусна касета през 2007 г., на която страна B е направена изцяло от записи на АНС. Британската експериментална група T.A.G.C. използвани звуци, генерирани на АНС за две композиции, които са издадени през 1996 г. в албума за компилация на Deepnet. | |||
== Препратки == | |||
- http://www.theremin.ru/archive/ans.htm | |||
- https://web.archive.org/web/20110728113233/http://modisti.com/musicbox/?p=2879 | |||
---- | |||
Изготвил статията -[[Изабела Манолова]][http://www.da-fest.bg/DADict/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0] | |||
Текуща версия към 11:13, 15 август 2020
АНС синтезатор
Синтезаторът ANS е фотоелектронен музикален инструмент, създаден от руския инженер Евгений Мурзин от 1937 до 1957 г. Технологичната основа на неговото изобретение е методът на графичен звуков запис, използван в кинематографията (разработен в Русия едновременно със САЩ), който дава възможност да се получи видимо изображение на звукова вълна, както и да се реализира обратната цел - синтезиране на звук от изкуствено изчертана звукова спектрограма.
В този случай синусоидите, генерирани от АНС, се отпечатват върху пет стъклени диска, използвайки процес, който Мурзин (оптичен инженер) е трявало сам да разработи. Всеки диск има 144 отделни песни, отпечатани върху него, за общо 720 микротона (дискретни тонове), обхващащи 10 октави. Това дава резолюция 1/72 октава (16,67 цента). След това модулираната светлина от тези колела се проектира върху гърба на интерфейса на синтезатора. Те са подредени във непрекъснат наклон вертикално, с ниски честоти в долната част и високи честоти в горната част.
Потребителският интерфейс се състои от стъклена плоча, покрита с несъхнещ непрозрачен черен мастик, който представлява чертожна повърхност, върху която потребителят прави марки, като се надраска през мастика и следователно позволява на светлината да премине през тази точка. Пред стъклената плоча седи вертикална банка от двадесет фотоклетки, които изпращат сигнали до двадесет усилвателя и лентови филтри, всеки със собствено регулиране на усилването. Прилича на десет-октавен еквалайзер с две копчета на октава. АНС е напълно полифоничен и може да генерира всички 720 уреда едновременно, ако е необходимо (вертикална драскотина би постигнала това).
След това стъклената плоча може да бъде сканирана наляво или надясно пред банката с фотоклетки, за да прехвърли рисунката директно върху смолата. С други думи, рисунката се разчита като звуци ,подобно на това как се чете партитура. Този процес може да бъде подпомогнат с задвижване на мотор-редуктор (подобно на инженерния струг) или да се премества ръчно. Скоростта на сканиране може да се регулира до нула. Скоростта, с която сканира резултата, няма връзка с височината, а служи само като средство за контрол на продължителността.
Мурзин нарече изобретението си в чест на композитора Александър Николаевич Скрябин (АНС): Скрябин (1872–1915) е окултист, теософ и ранен представител на теорията на цветовете в композицията. Синтезаторът е бил настанен в студиото за електронна музика, разположено над музея на Скрябин (в непосредствена близост до Арбат в централна Москва), преди да се премести в мазето на централния университет на ъгъла на Болшая Никитская. Той е бил спасен от скрапа благодарение на Станислав Крейчи, който убеждава университета да се грижи за него.
АНС е използван от Станислав Крайчи, Алфред Шнитке, Едисон Денисов, София Губайдулина и други съветски композитори. Едуард Артемиев написа много от своите партитури от филмите на Андрей Тарковски с помощта на ANS. Особено внимание трябва да отбележи резултатът на Артемиев от „Соларис“ на Тарковски, в който ANS е използван за абстрактно, научнофантастично въздействие, близко до музиката на околната среда.
След няколко години в центъра на Теремин, АНС (има само един - оригиналът е унищожен и това е подобрената версия) сега се намира в Държавния централен музей на музикалната култура на Глинка в Москва.
Записи
Албум от творби на споменатите по-горе композитори, наречен „Музикално предлагане“, е издаден на Мелодия (C60 30721 000) през 1990 г., въпреки че записите датират от 60-те и 70-те години. Записите на Станислав Крейчи - "Ansiana" и "Voices and Movement" - както и по-ранни произведения ("Electroshock Presents: Electroacoustic Music"), използващи синтезатора, са достъпни в Electroshock Records. Саундтрак на филма Into Space (1961) в сътрудничество с Едуард Артимиев остава непубликуван. През 2002 г. BBC Radio 4 излъчва програма за ANS от Isobel Clouter като част от нейната поредица Soundhunter. През 2004 г. британската експериментална група Coil пуска CoilANS, бокс с набор от експериментална дронова музика, изпълняван на АНС. Норвежкият художник Цвайц пусна касета през 2007 г., на която страна B е направена изцяло от записи на АНС. Британската експериментална група T.A.G.C. използвани звуци, генерирани на АНС за две композиции, които са издадени през 1996 г. в албума за компилация на Deepnet.
Препратки
- http://www.theremin.ru/archive/ans.htm
- https://web.archive.org/web/20110728113233/http://modisti.com/musicbox/?p=2879
Изготвил статията -Изабела Манолова[1]