"Концепцията за персоналния компютър: връзката между свободолюбивите хипита и инженерите"
Материалът е базиран на части от книгата „Иноваторите“ на Уолтър Айзъксън и е написан от Марио Стойнов
Представата за персоналния компютър, която имаме днес е въведена от Ванивър Буш през 1945г. Същата година той пише есе за списание „Атлантик“ със заглавие „Както може да си представим“ (“As We May Think”), в което представя идеята за създаване на персонална машина на има „Мемекс“, която ще може да съхранява и извлича думи, снимки и други типове информация за дадено лице с голяма скорост и гъвкавост. Тя ще представлява интимно допълнение към човешката памет. Буш визуализира устройството с механизъм за директно въвеждане посредством клавиатура, което би отключило нови форми на комуникация и колаборация. Тази идея не се възприема веднага и компютрите първоначално се развиват като огромни индустриални и военни колоси, които изследователите използват чрез споделено машинно време. Tе обаче остават недостъпни за обикновения човек, което води до избухване революцията на персоналните компютри водена от иновативни компании като „Алтаир“(“Altair“) и „Епъл“(“Apple”).
Технологичния напредък в най-различни области прави възможна появата на персоналния компютър. Въпреки че изобретяването на микропроцесора е може би най-значителния фактор, редица социални движения, белязани с културните особености на времето, са причина за оформянето и развоя на иновациите в сферата. В началото на 60-те години, Залива на Сан Франциско гъмжи от разнообразни култури, състоящи се от инженери в разрастващите се технологични компании, както и такива работещи за Министерството на отбраната. Наравно с тях се нареждат и субкултури от хакери, жичкаджии, откачалки и привърженици на движението „направи си сам“, чиито идеалистични виждания ги водят към съчетание на технологичния напредък с прогресивни цели, за да триумфират над бюрократичния начин на мислене.
Колкото и да са различни световете им, всички те споделят много общи ценности. Всички те се сплотяват в обща съпротива срещу властовите елити, обединени от желанието да контролират собствения си достъп до информация. Зя тях технологията трябва да бъде открита, лесна за ползване и ориентирана към общността. Лий Фелзенщайн учредителят на „Homebrew Computer Club” казва: „Искахме да имаме персонални компютри, за да можем да се освободим от рамките на институциите, били те държавни или корпоративни“.
В началото хипитата и антивоенните активисти имат едно на ум за компютрите. В книгата си „Митът на машината“ социологът Луис Мъмфорд предупреждава, че развитието на компютрите би могло да означава, че „човек ще се превърне в пасивно, лишено от цели и управлявано от машини животно“. Това отношение започва да се променя през 70-те, когато компютрите преминават от етап на отхвърлянето им като инструмент за бюрократичен контрол към етап на прегръщането им като символ на индивидуално изразяване и освобождение. В произведението си „Позеленяването на Америка“, професорът от Йейл, Чарлз Рейх, разказва че компютрите могат да подпомогнат промяната в социалното осъзнаване, стига да бъдат направени по-достъпни за индивида.
Музата на хипитата в този микс от култури е Кен Киси. Докторант в програма креативно писане към Станфордския университет, даващ нощни смени в психиатрична клиника, Киси се записва в програма за експерименти на ЦРУ с име МК-УЛТРА, която изследва ефектите от психеделичната субстанция LSD. Заобикалящата го среда в комбинация със субстанцията, в която той остава лудо влюбен, служат за основа на първия му роман „Полет над кукувиче гнездо“. Киси използва приходите си от романа, в комбинация с известно количество LSD, което е откраднал по време на експериментите, за да създаде комуна на име „Веселите калпазани“ (Merry Pranksters). През 1964г. заедно с дружките си се впуска в психеделична одисея през страната с раздрънкан училищен автобус с името Furthur.
.jpg)
Човекът, който най-добре възприема и окуражава връзката между техничарите и хипитата, Стюард Бранд, пише че „презрението на движението на контракултурата към централизираната власт полага философските основи на цялата революция, свързана с персоналния компютър“, пише в есе в „Тайм“ със заглавие „Ние дължим всичко на хипитата“. Той е роден през 1938г, син на баща радио любител, който тогава е съдружник в рекламна агенция. След като се дипломира в специалност биология от Станфордския университет и служи две години като пехотен офицер, Бранд започва живот изпълнен с веселие като скитосва в различни комуни търсейки пресечната точка на изкуството на пърформанса и технологията. Животът в тази авангардна техно-креативна среда превръща Бранд в един от ранните експериментатори с LSD. Не е изненада че започва да движи с „Веселите калпазани“. Освен това е и фотограф, техник и продуцент в колектив за мултимедийно изкуство на име УСКО, който организира събития свързани с психеделичен рок и използва технологията като инструмент за изразяване.
През 1972г, след като посещава Лабораторията за изкуствен интелект в Стандфордскяи университет, пише статия в списание „Ролинг Стоун“ в която разказва че съчетанието от контракултура и киберкултура представлява готова рецепта за цифрова революция. Споделя че „откачалките, създали компютърната наука, ще отнемат властта от богатите и властовите институции“. Утопистката му визия е в хармония с романтичните фантазии на основателите на науката като Норберт Винер, Джоузеф Ликлайдър, Джон фон Нойман и Ванивър Буш. Всички тези преживявания водят Бранд към организацията на едно от най-значимите творчески събития на контракултурата – януарският „Фестивал на пътешествията“ (Trips Festival) през 1966г в залата „Лонгшор“ в Сан Франциско.
Бранд предлага на Киси да организират тридневна психеделична сесия състояща се високотехнологично светлинно шоу, музика и индиански танци. Програмата за първата вечер гласи „откровения, аудио проекции, безкрайна експлозия, конгрес на чудеса, течни проекции и джазов микс“. Авторът Том Улф се опитва да улови техноделничния дух в основополагащата за Новата журналистика творба на име „Електрик-кул комплект за експерименти с LSD”
„Светлини и филми се прожектират навсякъде из залата; пет филмови прожекционни апарата работят и Господ само знае колко още светлинни машини, интерферометрика, интергалактични научнофантастични морета, заливащи пространството от стена до стена, високоговорители издънващи залата навред подобно на пламнали канделабри, експлодиращи стробоскопи, инфрачервени прожектори с боядисани с луминесцентна боя обекти под тях покрити с рисунки играчки, мигащи в червено и жълто улични светлини на всеки вход и цяла трупа от неземни момичета в трика, подскачащи наоколо и надуващи свирки за кучета.“
Програмата за последната нощ на фестивала гласи, че ще бъде отпразнувана по още по-ентусиазиран начин. Тъй като общия елемент на всички шоу представления е електричеството, публиката е поканена да носи свои „джаджи“, за които организаторите ще осигурят електрически контакти. В съвременния контекст това звучи странно и не толкова впечатляващо, но тогавашната комбинация от дрога, рок музика, технологични похвати и електрически контакти е нещо изумително. Оказва се, че точно този микс оформя ерата на персоналния компютър: технологията, контракултурата, предприемаческия дух, джаджите, музиката, изкуството и инженерните специалности. „Фестивалът на пътешествията“ дефинира Стюард Бранд като бизнес организатор в областта на контракултурата със силно подчертан технократичен дух.
Месец след фестивала, Бранд стои на покрива на къщата си, наслаждавайки се на ефекта на 100 микрограма LSD, размишлява върху думите на Бъкминстър Фулър: „възприятието ни, че светът е плосък и се разширява безкрайно, вместо, че е кръгъл и малък се дължи на причината, че никога не сме го виждали от Космоса“. Повлиян от наркотика, той осъзнава че трябва да убеди НАСА да направи снимка на Земята от космоса, чрез която повече хора да променят възприятието си към планетата - дребна, нищожна и носена като прашинка в пространството на безкрая. За да успее в каузата си, Бранд започва да продава по значки, на които пише: „Защо още не сме виждали снимка на цялата Земя?“ (Why haven’t we seen a photograph of the whole Earth yet?). След редица опити, през есента на 1967г. НАСА откликва на молбата му. Спътникът ATC-3 прави снимка на Земята от разстояние 21 000 мили, която става корица и вдъхновение за следващия бизнес на Бранд - каталога “Цялата Земя“ (Whole Earth Catalog). Подзаглавието „Достъп до инструменти“ въплъщава мотивите на контракултурата, проповядваща завръщане към земята, с целите на технологичното овластяване на човека. В първите редове той споделя: „Разраства се сфера от интимна, персонална власт – властта на индивида да управлява собственото си образование, да открива собственото си вдъхновение, да оформя собствената си околна среда и да споделя авантюрите си с всеки, който проявява интерес. Основополагащата идея се състои в това, че любовта към земята и любовта към технологиите могат да съществуват съвместно, че хипитата могат да имат обща кауза с инженерите. Стюард Бранд печели симпатиите на много от културите съставляващи този уникален период - от дрогиращите се хипита, през инженерите до съпротивляващите на централизирания контрол на технологиите идеалисти. Неговият приятел Лий Фелзенщайн споделя, че чрез каталогът „Цялата Земя“, е извършил цялата работа по маркетинга на концепцията за персоналния компютър.
Скоро след излизане на каталога, Бранд се включва в организацията на хепънинг представляващ далечно ехо на хореографията му на фестивалът на пътешествията от 1966г. Събитието известно като „Майката на всички демонстрации“ (“The Mother of all Demos”) се превръща в повратна точка, свързано с развитието на персоналния компютър, по същия начин по който и фестивалът на пътешествията изиграва своята роля. Причината е в самия Стюард Бранд, който като магнит бива и привлечен и привлича интересни хора около себе си. Този път това се случва с инженера Дъглас Енгелбърт, чиято цел е да изобрети начини, чрез които компютрите да усилят човешкия разум.
От малък Енгелбърт развива интерес към технологията. В гимназията подочува че Военноморските сили на САЩ набират техници, които да работят с тайнствената тогава технология на име радар, затова работи здраво и в последствие е приет. Докато служи там се запознава със статията на Ванивър Буш „Както може да си представим“, която силно го развълнува. Скоро след това се жени и се оказва в капан – животът му е изпразнен от цели. За щастие намира такава именно в думите на Ванивър Буш. Опитът на Енгелбърт с радарните станции му помага да си представи начини за извеждане на информация в реално време посредством графични интерфейси. Обрича се на мисията да търси и изобрети начини, които да позволят на хората да изобразяват по визуален начин мислите си и да ги свързват с тези на други хора. С по-прости думи Енгелбърт визуализира компютри с графични екрани свързани в мрежа.
Нает е да работи в изследователския институт на Станфорд, който се занимава в областта на изкуствения интелект. Въпреки че това е горещо обсъждана тема тогава, Енгелбърт, приемайки човешкия разум като най-великото изобретение, осъзнава, че правилната посока е изследване и развитие на партньорството между него и компютрите с цел усилване на възможностите, а не просто създаване на система способна да имитира човешкия мозък.
През октомври 1962г. публикува манифест от 45 000 думи със заглавие „ Усилване на човешкия разум“, който започва с обяснението, че не си поставя за цел да замени човешката мисъл с изкуствен интелект. Вместо това твърди, твърди че интуитивните дарби на човешкия разум трябва да се съчетават с изчислителната мощ на машината, което ще доведе до „един интегриран домейн, където догадките, изолираните твърдения, неосезаемите усещания и човешкия усет към всяка конкретна ситуация ползотворно ще съществуват съвестно с мощните концепции, сложната терминология и изписването й, фините методи и притежаващите огромна мощ електронни помощници.“ Това се случва 17 години след като Буш написва статията си, чиято концепция е все така радикална. Енгелбърт набляга на фактa, че система няма да се използва само за математически цели: „Всеки човек с мислене, включващо символни концепции, под формата на език, пиктографии, формална логика и математика, трябва да може да извлече голяма полза от работата с нея.
В последствие успява да изгради свой собствен център за изследване на усилването на човешкия разум в Станфордския изследователски институт. Първото нещо, върху което Енгелбърт и екипа му се концентрират е изобретяване на лесен начин на взаимодействие между човека и машината. Целта е да намерят най-простия начин, по който потребителят може да посочи нещо върху екран и да го маркира. Така след редица опити се ражда концепцията за компютърната мишка. Енгелбърт създава една напълно завършена система за усилване, която нарича “oN-Line System” (NLS), която включва редица авангардни технологии, довели до революцията на персоналния компютър: графичен екран, многобройни прозорци на един екран, цифрово публикуване, подобни на блог журнали, съвместни дейности на публикуване (подобни на съвременната „Уикипедиа“), споделяне на документи, електронна поща, обмен на мигновени съобщения, хипертекстови връзки, видеоконферентни комуникации и форматиране на документи.
Кулминацията на всичко се случва през декември 1968г., когато Енгелбърт си кооперира със Стюард Бранд за демонстрация на онлайн системата. Събитието, което ще остане в историята като „Майката на всички демонстрации“ (“The Mother of all Demos”) се превръща в мултимедийна фантастична феерия, която се превръща в окончателното сливане на културите на хипи движението и на хакерите, което и до този момент остава ненадминато, дори и от грандоманските изяви на „Епъл“, като най-зашеметяващата и внушителна демонстрация от цифровата ера. Енгелбарт, носещ слушалки с микрофон, сниман и прожектиран на голям екран, за да се види от всички в препълнената зала на конференция в Сан Франциско, успешно демонстрира почти всичко, на което е способен съвременния свързан в мрежа персонален компютър. Показва съвместна работа в реално време и обмяна на видео изображения между него и Бранд, който се намира на 30 мили разстояние в лаборатория на Енгелбърт. На следващия ден излиза брой на „Сан Франциско кроникъл“ със заглавие „Фантастичния свят на утрешния компютър“.
Дъглас Енгелбърт е сравняван с Мойсей, който посочва Обетованата земя, която трябва да се основе, моретата и реките, които трябва да се прекосят, за да се достигне до нея. Но подобно на Мойсей, Енгелбърт в действителност няма да може да достигне до Обетованата земя. Вместо него, това ще сторят Алан Кей и последователи в изследователския център на една компания за копирни машини (PARC), която ще осъществи много от идеите на Ликлайдър и Енгелбърт за персоналните компютри.